Усещане за цвят

                  

С и м в о л и к а   на    ц в е т о в е т е

 

Събрал и стъкмил: Йордан Котев, гр.Кюстендил
служба "КУЛТУРА"

       Зад всеки цвят стои- определена символика, културни пластове,  възпитание, абстрактно обозначение, обяснение, представа, метафора, игри на мисли и настроения...

       Цветовете влияят върху психиката. Те са носители на определена информация. Но всеки индивид ги определя с различна емоционалност и реагира на тях нееднакво...

Декоративното разнообразие в общуването е  език- емоционален, богат, личен, обществен…

          Цвят бежов- символ на разума, прекъснати връзки, цвета на скелета, разстоянието- цвета между две състояния- смърт, възраждане.

 

         Цвят бледи тонове- осмислени в нюансите на различните цветове- символ на твърдост.

 

         Цвят бял- символ на девствеността на праисторическия рай, крайна цел на пречистения човек. Това е цвета на предвечната мъдрост, на откровението, на благодатта, на теофанията- общо призвание на бъдещето на човека /вярата/, на славата.

       В християнството символ на блясъка, на светлината, на вярата, на Св.Архангели, на телесната хармония, на  неизбежните човешки грижи, израз на радост от опрощение и придобита от него душевна чистота. Затова на Рождество Христово и СВ.Архангели се служи с бели одежди.

       Новопокръстените се обличат в бели хитони символизиращи чистотата им, защото това е цветът на кандидатите, чието положение ще се промени. По силата на тази традиция на осъденият обличат бяла риза- символ на покорство и на поставяне в състояние на разположение.

       Народите за чието местостояние изгрева на слънцето е от изток, цвета на тази посока е бял. Това е цветът на възвръщането,  който е знак и на прехода. Слънчево бялото се превръща в символ на укрепналото дневно /днешно/ съзнание.

       Достолепие, преображение и път към небесата символизират белите одежди на папата в римокатолическата църква.

       Цвета на дрехите е символ на вечна участ, на спасение.

 

       Св.Дух е изобразяван като бял гълъб.

       Бели са жертвените животни предназначени за боговете.

       Бялото е олицетворение на чистота- духовна и физическа  истина. А снега е символ не само на студа, но и на ослепителна снежна чистота. Дрехите на Иисус стават снежнобели, бляскави от свръхестествена небесна и божествена белота /Марк.9:3/.

       По нашите земи цветът се свързвал с мъжкото начало, силата и светлината, но постепенно се свързва със символиката на чистотата, девствеността и непорочността.

       Римската бяла дълга туника е обличана от младоженеца в древността. От ХVІІ в. при немците започва да навлиза белия цвят, който в края на ХVІІІ в. става символ на целомъдрие и чистота на булката. 

       Маите свързвали белия цвят с посоката север, а древните китайци със запад.

       Мрежа от бяло и черно- интерпретира загрижения за земните си дела човек.

       Белия вятър от разказа “Земляци” на Йордан Йовков е символ на първия лъх на пролетта. А народните изрази “Яне бело Яне”, “момина бела кошуля, момина бела саица”-изрази на непорочност и девственост.

На бял кон откарвали булката от дома и при младоженеца. Свекървата посрещала развеселените вестители и връзвала на юздите на конете по една бяла кърпа- с което показвала че е съгласна булката да влезе в техния дом. Връзвала и бяла забрадка /яшмак/, та да и е хубав живота в този дом. “бело булче”, “невесто, бел цвет долете,

                          на тебе паде, невесто,

                          абер ти донесе, невесто,

                          свекра да слушаш по от бащицу” – народни изрази на чистота.

       На утърчниците на конете в момината къща връзвали на юздите по една бяла кърпа- което означавало, че крепостта се предава- приемат ги.

 “бяло белило”, бяло-червена усмивка- невинна, чиста, здрава.

Но от друга страна “бели грошове за черни дни”, “бялото е на скъпия”.

Обикновено храмовете се боядисват бели- символ на “небо многосветлое, церков показася”.

       В символознанието бялото, както и много други цветове има и отрицателни аспекти. В сънищата “белият кон” е предусещане за смъртта.

       Бялото първоначално е било цвят на смъртта и траура. В този смисъл восъчнобялото се противопоставя на червеното. Това е студеният, вледеняващият цвят на всички призраци, привидения, духове. Това го срещаме в Ботевите стихове “И самодиви в бяла премяна”...

       В Исляма Мойсей е свързан с белия цвят- това е цветът на окултното, на вътрешната светлина, на свещената тайна. Пророкът обичал белия цвят, ангелите носели бял тюрбан, което ги олицетворява като пратеници на Рая.

       В древен Китай планетата Венера е свързана с белия цвят /цветът на смъртта/. Днес там бялото е символ на есента, на старостта, на Запада, на нещастието.

       Цвета внушава чистота, но в същото време, студенина, строгост и педантичност.

       Според Бьоклер /1688 г./- бяло или сребро означават- чистота, невинност, радост.

       Според цветовата хералдика /ренесанс/ бяло- луна /сребро/.

 

       Цвят виолетов- символ на моминската чест, на мъжката разумна смелост. В църквата е цвета на размишлението по време на предколедните /адвентните/ седмици/ чрез което човек се доближава до празника Рождество Христово. Цвета е във връзка и със спиритуалността , свързана с кръвта на жертвата. В литургична употреба се свързва с покаянието, изкуплението, вглъбяването. В стари платна изобразяващи Христовите страдания, спасителят носи виолетова дреха.

       От ХV до ХVІІІ в. брачния цвят в Италия бил виолетов или пурпурночервен.

 

       Според Бьоклер /1688 г./ виолетово или пурпурно- означава царствена одежда.

Виолетовият, черният или сивият цвят е любим на меланхолиците. При тях психичните реакции са по слаби, страдат от неврози, депресии, необясними страхове.

 

      Цвят жълт- слънчев /соларен/ цвят, мъжки, дневен, знак на ангелите, на огъня, на смъртта, на недоимък и лишения. Жълтото е движещата сила на младостта, на силата, на божествената вечност. Цвят на интелектуалната светлина, комуникация, принцип, на златото- което е символ на Божията любов към човеците. Жълтите лъчи са олицетворение на разума и действието.

       Древните богове, богини и герои били русокоси, защото този цвят символизира отражението на божествените психични сили- добрина, зрялост, топлина, непроменливи истини.

       Жълтото, златното- символизира вечния живот, вярата, но е знак и на упадък, на старост, на скорошна смърт.

       Символизира покритото с рани тяло на Христос от което се отделя душата.

       Гьоте наричал жълтото “игрив, свеж и мек цвят”. Цвета лесно се плъзва в неприятно усещане от неопитна, неуверена ръка, винаги е преливащ. Леката му червеникава отсянка се възприема като затопляща.

       В народната цветова символика ярко жълтото се свързва със завистта и ревността, в много случаи е олицетворение на болест или на смърт.  В разпространеното учение за четирите сока на тялото “жълта жлъчка” се възприема като синоним на горчивина и завист. Пролет хората се пазят да не видят първо жълта пеперуда, за да не боледуват.

       Жълтото е мъжки цвят. То стои до черното като противостоящо му и взаимодопълващо го.

        Народните представи за цвета живо са представени в изразите- “желто жито”, “софра позлатена”, “невестино цвекье, жъто та зелено, орачье го берат”. Престилките в Кюстендилско с дребни шарки в своите тонови ритмики са топли мелодии на жълто-оранжеви, златожълти, слабочервени черти, сякаш израз на релефа и разнообразния характер на местното население.

       В културата на европейските народи справедливостта се изобразява с жълтата шапка на правосъдието, жълти накити, жълт трон, жълт ляв ръкав, жълт меч в дясната ръка, жълта везна, жълт под.

       В исляма златисто-жълтото изразява мъдрост и добър съвет, а бледожълтото предателство и разочарование. Ангелите носели жълти тюрбани направени от светлина.

       В древния Вавилон седалище на бога Мардук- тухлите на външните стени били гледжосани в жълто /знак на мощ/, портите били боядисани в синьо /знак за приказни богатства/, палатите в розово /знак на желана действителност/, а храмът бил бял /символ на вяра, чистота и непринудени отношения/.

       В старокитайската символика жълтото е цветът на льосовата почва, оттам се явява като знак на местоположението, “среда, позиция”. Затова богове и императори били изобразявани в жълто.

       Цвета- най божествения и най земния изплува от черното. Жълта или черна е северната посока или подземните бездни за китайците.

       Древните маи възприемали и асоциирали цвета с посоката- юг.

       Бледожълтото символизира коварна агресивност, например при изобразяване дрехата на Юда.

       Сярата на Луцифер е образ на гордостта и претенциите.  

       Унищожителният серен дъжд над Содом и Гомора е с ослепителна светлина унищожаваща мрака на пороците. От друга страна пламъка на сярата в Библията е противник на светлината, превърнала се в тъмнина /Лука 11:35-36/.

       Цвета е знак на прелюбодеянието. Преди средните векове проститутките носели жълти перуки- знак и за леност.

       Някога на запад вратите на предателите и банкрутиралите са били боядисвани в жълто.

       Днес при цветята жълтото е цветът на ревността, но и на дискретно предложение за френска любов.

       В театъра като грим се използва за да изрази жестокост, притворство, цинизъм.

       Според Бьоклер /1688 г./- жълто или злато означават- добродетелност, разум, авторитет и величавост.

       Според цветовата хералдика /ренесанс/ жълто- слънце /злато/.

       Жълтото стопля бялото, а между тях съществува дълбок физически афинитет.

       Яркожълтият цвят е идеално средство за подобряване на настроението.  

       Съдовете в жълто стимулират апетита.

       Жизнерадостните нюанси от лимонено, закачливо жълто през патешко до наситено жълто оранжево са цяла гама от радостни настроения, до които сигнално жълтопо изостря вниманието, стряска.

 

       Цвят шавраненожълт- според християнските представи символизира- гняв и завист

 

      Цвят зелен- символ на разума- зеленооката Минерва...

       В християнството бледо зелено олицетворява лишенията, притесненията, страха и смъртта, примирение пред презрението на света, отказ от възгордяване въпреки притежавана мъдрост.

       Зеления цвят е белег на свещеническия род. Символ е на земята и нейната жизненост, творческата мощ на Твореца, на неувяхваща вяра, израз на почит, на обич, на непресъхващите надежди и човешки копнения, на пробуждането, на силата, на изобилието, на дълголетието, на възкресението /зелена гробница/, на безсмъртието.

       Дълбочината на зеленото създава усещане за земен покой и самодоволство, то ободрява.

       Живота започва от червеното, но се осмисля и разцъфва в зеления цвят който е женски. Като символ на надеждата за спасение Христовият кръст често се изобразява в зелено, граалът в смарагдовозелено, престолът на Вседържителя в “дъга наглед като смарагд” /Откр.4:3/. Символизира Новия завет. Цветът се свързва със зеленината на морето, което се състои от безбройни капки, символ на всички народи, които ще застанат пред престола Господен в деня на страшния съд.

       Всичко което се отнася до морските богове и нимфи е морско зелено. Това е цветът на водата, а нейните обитатели са със зелени коси.

       В Българската православна църква зеленото е цвета на преподобните отци. На Връбница, Св.Троица, Св.Йоан Рилски, на преподобни се служи със зелени одежди.

       В средновековната християнска символика сред трите основни цвята на дъгата- зеленото се схваща като белег на новата земя. Християнското символознание вижда цвета, еднакво отдалечен от синевата на небесното и червеното зарево на преизподнята, цвят среден, обгръщащ, опосредстващ, освежаващ, тонизиращ, вдъхновяващ, успокояващ, човешки, багра на душевния покой в очакване на Възкресението. Посредник между топлото и студеното. За да се окачествят Богоявлението, знанието и християнските добродетели, различни носталгични нюанси, свободата- зеленото урегулира, толерира и подсилва невинността на бялото. Иначе се явява като свят на справедливостта- без страст, без радост, без мъка...В присъствието на синьото натежава, става сериозен, смислен... Прегръщайки се с жълтото цвета се активизира за слънчеви настроения... Светлозеленото е състояние на безразличие, тъмнозеленото на спокойствие.

       Различните зелени оттенъци олицетворяват различни състояния на човешкия духовен растеж. Зеленото има две основни полюсни позиции- от наситеномъховозелено, до отровнозелено. Сънищата в зелено се определят с положителна стойност, прекомерно наситено зелено в съня е знак за бедствие.

        Според едно поверие Луцифер-падналият ангел стъпва на земята и носи на ръката си пръстен със зелен изумруд. От тук зеленият цвят се схваща и като знак , бъди внимателен за да не те сполети нещастие.

       Дяволът в образа на “зеленият” е бледа сянка на някое древно божество на растителността.

        Върху зеленият цвят най добре стоят различни щампи

Няма по отморяващ цвят от зеления, от него лъха прохлада. Благотворното му влияние се извисява до ирационални хоризонти и тайнствени митични стойности на зеления рай, на вечната младост.

       Зеленото знаме на исляма е емблема на спасението, символ на всички най висши богатства- духовни и материални, първото от които е семейството. Цвета на дрехата на познанието, на посредника, на светиите по време на тяхното пребиваване в рая, на безсмъртието е зелена. Цвета характеризира много от килимите на пророка. Цвета на рая е бил любимия на Мохамед и носенето на зелени тюрбани е бил отличителен белег на неговите потомци, но днес цветът е забранен. Арабите връзват зелен цвят по клоните на дъба за да осигурят здравето на любимо дете.

       В китайската символика зеленото и бялото образуват контрастна двойка, отговаряща на полярната антитеза, червено и бяло в западната алхимическа символика.

       Зеленото като женски цвят притежава и злотворни тъмни сили. В средновековието е символ на безумие, знак на лудост... Проститутките се обличали в зелени тоги символ на срама и позора.

       Флегматиците и хората със смесен характер си падат по зелените тонове.

        В горско зелено човек изглежда делови, компетентен, излъчва лоялност

       Според Бьоклер /1688 г./ зелено означава- свобода, красота, веселие, здраве, надежда, кротост; зелено със златисто- твърдоглавие; зелено със синьо- трайна радост.

       В цветовата хералдика /ренесанс/- зелено- Венера /мед/.

 

       Цвят златист- символ на ангелите, /златисто или зелено/- знак на непостоянното земно щастие, олицетворение на несигурния елемент вода, символ на художниците, на апостол Тома- защото вярата му се разколебава, но и защото достига до страната на мисията си- Индия по море. Златистия цвят символизира служението на апостолите, техните приемници и светителите. Службата в Православната църква на апостолски празници и неделите се извършва със златисти одежди.

       Златистожълто с лека червеникава отсянка е цветен знак на пламъка на мъдростта. Златистожълто е символ на власт и величие

 

       Цвят кафяв- средно между жълто, червено и черно. Деградация- несполучлива смес от чистите тонове. В християнския свят е цвета на почвата, на есента, на тъгата, на смиреността и на бедността.

       Според някои психолози семпло кафяво действа топло, успокоява, приютява майчински.

       В отрицателен смисъл се свързва с дима на огъня/Содом и Гомора/, с дявола, с Тирон

       Символичен цвят за националсоциализма от третия раих. 

       Според цветовата пирамида на Пфостер-хаис кафявият цвят е индекс за положителното занимание с “майката земя”.

 

      Цвят лилав- в Българската православна църква на Кръстовден и на Кръстопоклонна неделя се служи с лилави одежди, а в Гръцката православна църква през Великия пост.

 

       Цвят оникс- ноктовиден цвят- знак на милосърдие и алчност

 

      Цвят оранжев- Върху оранжева покривка сетове със слънчогледи, сервизи изпъстрени със слънчогледи на тъмносин или зелен фон- носят радостни настроения….

       Според цветовата пирамида на Пфистер-хаис оранжевият цвят е показател за стремеж към деятелност и престиж.

       Според Бьоклер /1688 г./ оранжево или портокалово означава нетрайна и лична слава, непостоянство и колебливост.

       Цвета стои между небесното златно и подземното червено, символизира равновесието на духа и либидото, които са много несигурни и затова цвета символизира изневярата, сладострастието, желанието за промяна. Върху короните на английските крале е знак на въздържаност и кралска умереност. Дъщерите на небето и земята- музите носят фееричните си дрехи в този цвят.

       Съдовете в оранжево стимулират апетита.

       Емблема на едно от израилевите племена, но това е друга тема...

 

        Цвят охра- живота не престава да действа…

 

       Цвят посребрен- сребрист цвят- изпитанието е дадено за изпитване на вярата, за пречистване, като се поставя ударение върху делата на човека /Пс.25:3/, защото божията истина и правда е подобна на сребро изцяло пречистено /седмократно/ /Пс.11:7/.

       Среброто изобразява Божията мъдрост.

       Но цвета е пасивен, женски, лунен, воден, студен, в художествените решения приема смисъла на белия цвят. В народните представи е символ на тъга, на алчност и т.н.

       Наименованието на среброто произлиза от санскритската дума означаваща “бял и блестящ”- затова се свързва с царското достойнство.    Народната представа за цвета, символ на трудолюбие и достолепие звучи ярко в израза- “кола посребрена”

 

       Цвят розов- в астрологията цветове на Венера са розово и светлосиньо. В славянската традиция употребата на този цвят е много рядка.

        Горещо розовото е сигнал за флирт, разюзданост, лудории, секс.

       Когато става дума за букет розовото се свързва с невинност. Розов букет е подходящ за девойка която изживява първата си любов и означава: “Повярвай ми”.

        В решението Ви да отслабнете бледорозовия цвят на домашните Ви съдове, ще подпомогне Вашата терапия.

 

       Цвят сив- символизира възкресението на мъртвите. В Среднове-ковието Христос е изобразяван в сива мантия ръководейки страшния съд. Цвета е израз на болка, на пепелта и мъглата, която внушава тъга, сиво време, меланхолия, скука, на неграмотността и непросветеността. Сред околните светове става обогатяващ свързващ център между червено и зелено, жълто и синьо, черно и бяло.  Но в народния израз “Сив бял сокол” се слива интимно личностно в топло отношение…

       Строго сивото при делови срещи внушава отговорност, сигурност, точност. /виж  виолетово/      

 

 

       Цвят син- в противовес на червеното- предразполага към размисъл, път към безкрая на въображаемото и затова е символ на всичко духовно, на истина и вечност, най нематериалния, студен, абсолютно най чистият след неутрално бялото, медиум на истината, прозрачността на бъдната пустота, във въздуха, водата, кристала и диаманта, олекотяващ, разтварящ, изличаващ, дематериализиращ, формите, поглъщащ движения и звуци, вечно безразличен и безстрашен. Цвета на душата.

       В християнството символизира небето и връзката между небето и земята, Св.Богородица, величието на душата, девствената чистота на живота.

       Има тържествена, надземна сериозност търсеща отговорно духовни представи за смъртта.

        Богослужението в православната църква на всички богородични празници се извършва в сини одежди.

       Символ на всичко небесно- на небесните селения, на величието Господне, на надеждата за избавление, на копнежа по небесната родина, на мъдростта и разума, на девствеността и чистотата“. Като цвят спектрален лъч към небето е олицетворение на бедността с която земното може да заслужи небесните богатства. Символ е на всички земни слабости и стремежи. Знак за чисто сърце, пречистваща сила и душевен мир за изповядващия се. Знак на истината.

       Свещеното синьо е лазурът на елисейските полета, през които прониква златистата светлина на Волята, на Правдата...

       Зевс и Христос са изобразявани върху лазура. Вишну въплътен като Кришна е оцветяван в синьо, проповядващият Иисус е изобразяван в синя дреха.

       Специалистите по дълбинна психология го идентифицират с душевна отпуснатост, с кротък, лек и спокоен начин на живот. То успокоява и омиротворява, тъй като е бягство от живота, от действителността.

       Светлосиньото е пътят към нематериалното, към необхватността на мечтите, а когато то започне да потъмнява, от опита и от умората на всекидневието, от вечерта се превръща в път на съня, на нощта, на смъртта, на края. Това пасивно лунно у цвета на тайната, на чувствата..

       Цветовете на Дева Мария- синьото и бялото са опростената визуална величина отделяща от земното, златото което посреща девственобялото при възнасянето му в небесносиньото.

       В средновековната християнска символика сред трите основни цвята на дъгата- синьото се схваща като олицетворение на потопа.

       В исляма пророка харесал синия цвят, но забранил носенето му, защото това бил цвета на неверниците.

       Старите култури схващали синьото като символ на вярност.

       Древните китайци свързвали синьото с посоката изток, а египтяните с бога на небето Амон.

       В древен Китай отношението към синьото е двузначно. Някои атрибути за разкрасяване в синьо били смятани за грозни, носещи нещастие. Със сини лица били оцветявани демони, призраци, богът на литературата...

       В средноевропейската народна символика синьото е знака на верността и тайнствеността, на заблудата /сините коси на обесения, на самоубиеца/ и несигурността.

       Според цветовата пирамида на Пфистер-хаис синьото има смекчаващо въздействие във връзка с образуване на афекти и нагони.

Морскосиньото излъчва деловитост, компетентност, лоялност, спокойствие. Съдовете в тъмносиньо подпомагат терапията за отслабване.

       Според Бьолер /1688 г./ синьото означава- постоянство, вярност, знание; синьо със златисто-радост или забавление; синьо с червено- неучтивост.

       В политическата символика е цветът на либералите /националлиберали/.

       В цветовата хералдика /ренесанс/- синьо- Юпитер /калай/.

       В народните представи е знак на път към края, на невъздържаност, болестно състояние- /посинел от студ, помодрел е- намръщил се е, син-зелен, посинел от пиене и т.н.

 

       Цвят лавандуловосин- нервоуспокояващ и действащ на свръхемоциите

 

       Цвят светлосин- в астрологията цветовете на Венера са светлосиньо и розово. В славянската традиция е рядка употребата на цвета. На изток е траурен цвят.

       Създава усещане за съзидателност

 

 

       Цвят теменуженосин- в християнството символ на вечния живот, знак за достойнството на небесното владичество, цвят на апостолите, знак на справедливост и благост. В средновековието- символ на разума, търговията, грандиозността, верността, здравето, смелостта.

 

.

     

 

       Цвят червен- в християнството олицетворява руменината от покаянието и признанието, мощта и първия плод на силата, израз на висша степен в любовта, на пламенната любов на огъня на световния съд. Концентрира представи за мъченици, пролели кръвта си за вярата и за вечния живот. Символ на Христовата кръв, на пролятата кръв, на договор. Червеният цвят на кръвта за християните означава единството между Бога и човека. Знак на лоялност и честност. В библията червения цвят /кръвта/ е представена като съсъд на витална сила и духовност

       В пурпурночервено се явява ангелското войнство, подкрепящо Христос. Това е цвета на античните императорски мантии, на разкошните одежди на богатите, на високопоставеността в обществото.

       Носител е на магически сили, в симбиоза с ирационални представи, символ на несекваща виталност, асоциира се с огъня, на борбата на живот и смърт, на агресивността, на яростта, на силата и на любовта. Мъжки цвят на вътрешната сила на изявите на човека. Червените лъчи са изображение на действието и разума.

        На Великден, на Отсичане главата на Св.Йоан Кръстител, на мъченик, както и през цялата пасхална седмица до Възнесение се служи с червени одежди.

       Кардиналското червено в Римокатолическата църква загатва готовността за жертвена смърт за църквата.

       Отношението към червеното е двузначно; цвета на блудниците, “червения звяр”/Откр.17:3-5/ и т.н. В тази насока то става символ на ада и дявола, на отнасящите се към тази сфера “подозрителни” животни- лисица, катерица и т.н. Цвета е указание и за полюсни настроения- червената светлина на нощни заведения е показател за интимна атмосфера и проституция........ 

       Червеното е мъжки цвят но осмислено в мартеницата символизира женското начало, здравето, символ на кръвта, на зачеването и раждането. Огнището проблясва /червенее/ в тишината- символ на семейството. Почервенял от яд. Почервенял от притеснение, от срам.“ройно вино”, “турско червено”, “червеното е на мория”, “моминото цвекье, бело и цървено”, при канене за сватба, сповойница и т.н. каненето се извършва с бъклица с ракия окичена с шарена китка, вързана с червен конец. Символ на радост, щастие, здраве и вяра, като червения конец пристегнат здраво е символ, както мъжкия пояс на готовност, послушание, желание и ревност за добри взаимоотношения. “Лиляна цървен трендафил”, алдан цвекье- червено цвете, Самоковската, Софийската, Русенската, донякъде и Граовската шевици са предимно в топли червени тонове. В Габровската шевица са в конкуренция, надиграват се топлият червен, синият и зеленият цвят на надеждата, а в Шуменската ясночервената символика е в мистериозни заигравания с виолетовия, светлозелен и черен цвят. В българските предели по на запад престилките са по пъстри с преобладаване на яркочервения цвят.

       Арабите връзват червен плат по клоните на дъба за да осигурят здравето на любимо дете.

       В средновековната християнска символика сред трите основни цвята на дъгата- червеното е символ на световния пожар. Когато става въпрос за букет с цветя, червеното означава, че мъжът е романтик и се стреми, търси нежност. Червеното цвете е начин да се каже: “Обичам те”, “Желая те”.

       За вярващите в Исляма кръвта е извор на живота. Аллах създал човека от буца кръв.

       В исляма ангелите носели и червени тюрбани. Гавриил се явил веднъж пред съпругата на Пророка Айша с червен тюрбан.

       Омразният на египтяните цвят бил червена охра.

       Червеното се отъждествява на египетския противник на боговете Сет и злобната змия Апон.. Всичко в червено се смятало за опасно и вредно.

       Маите свързвали червения цвят с посоката изток, а древните китайци с юг.

       Цветът на философският камък е червен.

       Съчетания- червено и черно- тъмен огън.

Червената гама е любима на енергичните, импулсивните, решителните и емоционалните. Съдовете в червено стимулират апетита. Доматеното е елегантен красив избор за уморените, които искат да се представят като енергични, страстни и вълнуващи. Яркочервеното е сигнал, желание за флирт, лудории, секс.

       Според Бьоклер /1688 г./ червеното означава- гореща жажда за добродетелност; червено със сребристо- желание за мъст; червено със зелено- смелост на младини, твърдост и агресивност.

       В Китай червено-зелено, изразява игра, живост, младост.

       Според цветовата пирамида на Пфистер-хаис червеният цвят е афективен, свързан със способността пряко да поема и разтоварва външни дразнения.

       На интровентирано-меланхоличен характер действа натрапчиво и отблъскващо.

       В цветовата хералдика /ренесанс/- червено-Марс /желязо/, пурпурно- Меркурий /живак/.

       В алхимията се съчетава с бялото.

       В народните представи е символ на гняв, на невъздържаност, на напрежение, на умора /почервенял/, на огъня в душата на човека, на изгарящата суша през есента...

 

 

       Цвят черен- в Европа символ на тъга и мрак, лоши мисли, настроения, неприятности, разрушения, бунт които често се връщат при човека. Черния цвят е като котката, която ако рече да бяга, ще отиде до плевника и пак ще се върне при огнището.

       Черни са владетелите на подземния свят, черни са жертвените животни.

       В християнството символизира Великопостното богослужение, покаянието на християните, страданието, смъртта и погребението на Исус Христос, скръбта поради извършени осъзнати и неосъзнати грехове. Цвета е и обещание за бъдно възкресение, по време на което той през сивото просветлява в бяло.

       Отрицанието на човешката суета и на разкоша е черно, откъдето идва и цвета на свещеническото расо.

       В исляма черното е траурен цвят, на отмъщението и бунта. Черен тюрбан носили правоверните когато трябвало да отмъстят.

       Маите свързвали черния цвят с посоката запад, а древните китайци със север.

       Според Бьоклер /1688 г./ черното означава скръб, покорство, нещастие, опасност; черно със златисто- чест и дълголетие; черно със синьо- миролюбие.

       Символичен цвят на консервативните /църковно ориентирани партии/.

       В цветовата хералдика /ренесанс/- черно- Сатурн /олово/.

  Народните представи за черния цвят са полюсни- “тая цръна чума

уморила девет души бракя”, “църни са ти очите, църна ти е косата, църни са ти веждите- девойко”, Кара Георги, налегнаха го черни мисли, почернел от работа…

       Черното е сигнал за недостъпност, скрита заплаха /виж виолетово/

      

       Седемте цвята на дъгата са олицетворение на седемте тайнства и седемте дара на Светия Дух.